Казват, че Италия винаги е добра идея, а в следващите редове ще ви разкрия защо трябва да посетите едни от перлите в короната й – Флоренция, Венеция, Пиза, Болоня и Лука.
С моята сродна душа, сестра от друга майка, решихме да се впуснем в кратко, но вълнуващо пътешествие, обхващащо някои от най-забележителните градове в страната на пастата, виното и Ренесанса.
Начало на приключението: Болоня
Избрахме да летим до Болоня, защото градът е не само интересен сам по себе си, но и е чудесна отправна точка за обиколка на Северна Италия. Наричан е Градът на арките. Те са хиляди и като топло одеяло в студена зимна вечер те приканват за разходка, дори и в дъждовните дни.
Настанихме се в хотел точно срещу гарата – логистично най-удобната възможност, особено ако планирате пътувания до други градове. Вярно, зоната около гарата не е най-привлекателна, но за активни пътешественици е просто перфектна.
Още с пристигането си, се сблъскахме с хаотичен ремонт около гарата, който обърка дори Google Maps. След няколко импровизирани маршрута стигнахме до мястото за настаняване – уютно и напълно препоръчително: Residence Amendola.
Няма как обаче да не ви споделя, че за момент успяхме да влезем в игра. От онези настолните, в които още като малки откривахме бягство от скуката на ежедневието. Трябваше да решаваме загадки и като истински млади детективи, излезли от роман на Агата Кристи, се впуснахме в приключение. Разбивахме кодове, търсихме ключове, а честото ни чувство бе нашият компас, сочещ победната врата.
Флоренция за един ден: La Bella
В Италия сякаш винаги се будиш с усмивка, знаейки че ти предстои разходка между красота, тесни улички, вкусна храна и като цяло пир за всички сетива. След като отворихме очи веднага се отправихме към близкото кафе, къде взехме кофеинов еликсир, с който да свържем дух с тяло. Ободрени поехме към гарата, където обаче ни очакваше истински шок. Сърцето ни галопираше, а ударите му сякаш отекваха в ушите ни.
„Толкова неподготвени ли бяхме всъщност“, се запитахме. Причината?
Автоматът ни изкара билети по 150 евро в посока за Флоренция. Да, добре прочетохте.
Tip: Използвайте приложението Omio – чрез него открихме, че можем да стигнем до Флоренция срещу едва 9.45 евро, като вземем автобус до Прато, а оттам влак до Firenze Santa Maria Novella.
И така, който казва „Флоренция не може да се обиколи за ден“, то ще му кажа смело „bitch, hold my beer“. Всичко е въпрос на гледна точка.
Инфраструктурно „Люлката на ренесанса“ може да бъде разгледана точно за толкова време. Естествено, музеите и галериите са нещо, за което трябва да си отделите повече време и не визирам само обиколката вътре, а и огромните опашки, които се извиват навсякъде. Заредете се с много търпение.
Тълпите от хора се нижат като пулсираща гъсеница. Непреклонните туристи са окупирали входовете на всички важни сгради, а гледайки ги, в главата ви изплува сюжет, че са направили щурма си още преди изгрев.
Ние разполагахме точно с ден и именно заради това навъртяхме едни близо 25 километра, като естествено come primo се насочихме към Ponte Vecchio.
Какво да видите във Флоренция за ден:
- Стария мост
- Пиаца дел Дуомо
- Катедралата Санта Мария дел Фиоре (безплатна за посещение!)
- Санта Кроче
- Пиаца дела Синьория
- Градините Боболи и Палацо Пити
Eстествено най-хипнотичното място за мен в целия град – Пиаца Микеланджело.
В интернет бях прочела, че е чудесно място за посрещане на залеза, но дори и не съм си представяла вълшебната гледка, която се открива пред очите от там. Няма значение дали ще съзерцавате Флоренция, докато се къпе в топлите цветове на отиващото си слънце, гарантирам ви, че катеренето на този баир наистина си струва, а думите просто бледнеят пред емоциите горе и откриващата се пекторална гледка.
Tip: Отбележете забележителностите си в Google Maps, за да избегнете излишно въртене напред-назад.
Заради виещата се опашка, която респектиращо бе регулирана от мъжаги с жълти жилетки, скипнахме апетитните All’Antico Vinaio, но това пиршество за небцето ми бе толкова препоръчвано, че ви добавям и него в списъка със забележителности.
За тези, които си падат по нетрадиционните местенца из различните градове, мога да препоръчам и визита на глиганът, в чиято уста се оставят пари, за да са ви пълни джобовете и банковите сметки. Там легенда и настояще се преплитат в едно, посаждайки зрънце надежда у всяка душа за едно по-добро утре.
Венеция – една кутия шоколадови бонбони
Вторият ни ден бе отреден за едно от най-ярките бижута в короната на Италия, а именно всепоглъщащата романтична Венеция. Град, пълен с калдъръмени улици, хилядолетна история, щипка приказност и неестествена красота.
Тук вече бяхме показали червен картон на транспортния хаос, завладял ни предния ден. Както казах, чекнахме предварително в omio кога има изгодни билети за влака и без никакви прекачвания и драми, срещу скромните 14,50 евро, се отправихме към пълния с гондоли град.
Пътуването с влак е наистина бързо, а и задоволително живописно, тъй че го препоръчвам. Стигнахме за около 2 часа, лакатушейки се с влака из зеленина, цветя, гори и шир, достойна за песен на Queen.
Още от гарата атмосферата на града ни обгърна и погълна. Започнаха да се редуват тесни улички, канали, гондоли, усмихнати хора и кокетни магазинчета. Много хора казват, че Венеция гали носовете с аромат на канал, но ние почти не усетихме такова зловоние.
Отново си бяхме отделили само ден, който е недостатъчен за обиколка на прилежащите четири острова, които си струва да се видят.
Съвети:
- Остров Мурано е известен с прочутото по цял свят венецианско стъкло. Все пак такова може да откриете и във всяко магазинче, навсякъде из Венеция.
- Остров Бурано пък блести със своите чудни дантели, но пък това не е по вкуса на всеки, да не говорим, че всички сме се нагледали на страхотните бабини дантели по масите и сме наситили очи и душа с таланта им.
- Остров Лидо е чуден за любителите на плажа, целият има курортна атмосфера, а е наричан още умален макет на Венеция.
- Последният остров е Торчело, който е зелен и безкрайно красив.
До всички тях може да стигнете с венецианския градски транспорт наречен “вапорето”.
Ето какво може да видите на основния остров на Венеция:
- Мостът Риалто – (странично от него има топ локации за снимки, за инстаграм настроените).
- Площад Сан Марко – Бил ли си във Венеция и не си ли видял прочутия площад “Сан Марко”, Кулата и Дворецът на дожите, то сякаш си ходил до Рим и не си видял папата. С подобни подвизи никой не би се похвалил, тъй че директно го слагайте в списъка си.
- Мостът на въздишките -Мислех си, че тъжната история, заради която носи и името си, ще ме докосне енергийно, когато го видя, но поне с мен не се случи. Все пак, гледката е красива и си струва да се запечата на снимка, ако успеете да промушите телефон между тълпата, наредила се със същата цел.
- Libreria Acqua Alta – истински рай за любителите на книгите. В моите очи това е еквивалент на светия граал за книголюбците. Книжарницата е архаична, различна, романтична като самата Венеция, а за да не забравите къде точно се намирате, в средата й има разположена гондола. Това не е всичко. Някой маркетингов хитър инженер е решил да превърне дворчето в инстаграмабъл местенце, на което да запечатате завинаги тази приказка.
- Кулата Scala Contarini del Bovolo – с фантастична гледка
Bonus tip: За чаша белини отидете в Harry’s Bar, вдъхновението на Хемингуей.
Лично писателят описва местенцето като микрокосмос на венецианския живот. Уви, не ни беше писано да го посетим, защото бе затворено, но пък прехвърлихме ентусиазма си за вкусната напитка няколко метра в страни, където на припек сложихме точка на обиколката си.
Няма как да не се съглася с известния журналист Труман Капоти, който казва, че „Венеция е като да изядете цяла кутия шоколадови бонбони наведнъж.“
Комбо ден: Пиза и Лука
След дълго колебание, решихме последния ден да посветим на Пиза и Лука.
В Пиза, както очаквахме, всичко води до Наклонената кула и Piazza dei Miracoli. Градчето е спокойно и леко, а архитектурата – изненадващо красива. Съветвам ви да отидете в по-ранен или по-късен час, за да избегнете тълпите.
Красивите сгради се открояват пред зелената шир. Отстрани се чуват свенливите викове на търговци, които са опасли прилежащите улички и се опитват галантно да ви предложат да запазите мига си в Пиза с магнит или някоя друга джунджурия.
Лука е скритото бижу на Тоскана. Градът носи духа на il dolce far niente. Централната пиаца е елипсовидна, уличките са романтични, а крепостната стена и зелените поляни около нея ще ви накарат да забравите за времето. Сякаш седите пред пясъчен часовник, времето ви изтича, а вие не искате да го обърнете, защото този миг вече ви е любим.
Болоня – Червените, учените, дебелите
Последната сутрин решихме да разгледаме и самата Болоня. Градът е пастелен, пълен с арки, уютен, но за нас – малко в сянката на останалите места.
Видяхме:
- Главен площад
- Фонтанът на Нептун
- Базилика Свети Петроний
- Кулите Асинели и Гарисенда
- Archiginnasio – най-старият университет в Европа
- През канала Пиела
Ако имате повече време: Посетете светилището на Сан Лука, до което водят 666 арки (пеша или с автобус).
Полезни съвети за пътуване из Италия:
Любими храни по региони:
- Болоня: лазаня, талиатели с рагу, тортелини, дзупа инглезе
- Флоренция: риболита, папа ал помодоро, бифтек ала Фиорентина, кростини и брускети
вина:
- Болоня: пиньопето, ламбруско, санджовезе
- Тоскана: кианти
Ресторант препоръка: Il Veliero Pizzeria Ristorante – вкусна храна, отлична обстановка, бързо обслужване.
Ако обичате разнообразнатя кухня, която е и своеобразно потапяне в различна култура, то може да погледнете какви са традиционните вкусни храни в Мексико.
Заключение:
Италия е сън, който се връща при теб до края на живота ти. Ахматова е била права. Нашето пътуване ни донесе не само красиви спомени, но и онзи топъл полъх в сърцето, който само Италия може да остави. Ciao!
