Какво да правим в Хавана, сърцето на Куба

Хавана – сърцето на Куба. В следващите редове ще откриете какво може да правите там, кои места трябва да посетите и кои емоции си струва да изживеете. Разбира се, няма да подмина с информация и любителите на кухнята и напитките.

Цветна мелодия на контрасти, носталгия и живот

Куба не е просто страна – тя е чувство. Въздишка, хваната между два века. Земя, която се движи в ритъм, различен от останалия свят – едновременно напред и назад. Там, където всичко изглежда застинало, но пулсира с живот. Място, където болката и красотата съжителстват като стари любовници.

Това е земя на контрасти – ярка, пищна, пееща… и същевременно белязана от мълчаливи страдания. На всяка улица се сблъскват светът на ретро автомобилите и гладната сянка на недоимъка. Музиката се излива като ром по кубинските тротоари, но често прикрива глада – не само на тялото, а на духа.

А Хавана е нейното туптящо сърце

Хавана е туптящото сърце на Куба. Градът, в който може да се изгубиш сред цвят, салса, мелодии и аромат на пури. Една разходка между величието на миналия век, рушащо се пред очите ти, но гордо извисяващо се. Изкуство, носещо белегът на отминалите красиви дни, но и носталгията към тях.

Пристигането – когато токът спре, времето също спира

Хавана ни посрещна не с ритъм, а с тишина. Полетът – дълъг и напрегнат – кацна в страна, останала без електричество и комуникации. Катастрофа, която ни отведе в сърцето на забравата.

Летището тънеше в мрак, осветено единствено от бледата светлина на спомените. Миризмата беше особена – на влажни стени, на зимнина и отдавна затворени стаи. Беше ароматът на забравено мазе, на носталгия. Всичко напомняше детството ни – старите бюра, хората в бели престилки, листове на ръка, чинове като от училище. Тук нямаше компютри – само погледи и почерци.

Два часа чакахме багажа си. Но когато излязохме от летището – изведнъж попаднахме в цветен сън. Десетки американски ретро автомобили, оцветени в синьо, розово, жълто и зелено, се плъзнаха по улицата пред нас като весела процесия от друго време. Беше все едно се намирахме в сцена от филм, в който реалността е спряла, а колоритът се лее без задръжки.

В Хавана Виеха – където небето докосва душата

Хотелът ни бе стар, но топъл – посрещнаха ни с усмивки и коктейл, светлината трептеше от генератора, а въздухът носеше онази лекота, която идва, когато човек свикне да живее с несъвършенството.

Любопитна подробност – в сградата липсваше 13-и етаж. Последният, 18-и, беше превърнат в бар с басейн. Оттам Хавана изглеждаше като стара поема – със сгради, които се рушат красиво, и улици, които пазят гласовете на миналото.

Сънливо, почти омагьосани, се гмурнахме в леглото. Тялото ни тежеше от пътя, очите пареха от преживяното. А умът… умът вече бродеше из улиците на Куба, в очакване на първата зора. Защото в тази страна изгревите не просто осветяват деня – те отварят сърцето за един друг свят. Свят, в който животът, дори с пукнатини, продължава да блести със своя неподражаем чар.

Из сърцето на Куба – където бризът разказва

Хванахме посоката инстинктивно – без навигация, без план. Просто тръгнахме – към Малекон, тази живописна хаванска крайбрежна улица, където морето шепне истории на минувачите, а вълните разливат себе си върху камъка, сякаш искат да измият умората на града.

Малекон ни поведе като митичен Орион, който осветява пътя към сърцето на Хавана – Капитола. По пътя – бриз със солена кожа, капчици, пръснати върху асфалта като сълзи на времето, и вода, която се разбива с грохот в преградите, сякаш морето се опитва да влезе в града и да го прегърне.

Но Хавана не крие своята двойнственост. Мнозина говорят за романтиката ѝ, но не всички ще ви подготвят за нейната болка. Преминавахме покрай сгради – някога горди, сега – съборени. Мазилките се ронеха, тухлите надничаха като кости от измъчен организъм. По прашните прагове лежаха хора, облечени в тъга. Не просяци – а същества, загубили битката с живота. Очите им не гледаха – те просто бяха отворени.

Ето и списък какво може да видите в Хавана, а графикът зависи изцяло от вас:

Малекон ( Малекон )
Театърът в Куба (Teatro Nacional de Cuba) – сградата е истинско произведение на изкуството, пълна с уникални орнаменти. Гледката от балконите е хипнотизираща, както и вътре в самата сграда. Входната такса е 5 CUC към 2019 г., като включва и гид, както и достъп до горния етаж.
National Capitol of Cuba – Той е почти копие на вашингтонския Капитол. Завършен е през 1929 г. преди Революцията и едно време сградата е служела за парламент. В момента е Академия на науките и в нея се помещават няколко музея.
Callejon de Hammel – за улицата Кайехон казват, че сякаш рисуваш с очи, докато разглеждаш. Това е улицата на кубинската африканска култура. Тя не се описва, а се чувства. Може да се чуят ритми на бонго и други ударни инструменти за призоваване на духовете на orishas – божествата на Santeria /местната религия/.

И още:

Castle of the Three Kings of Morro – Крепостта Ел Моро е пазител на хавана. До нея се стига с кола през тунела, минаващ под залива. Гледките от крепостта са много красиви и се вижда голяма част от Малекона, Стара Хавана и Ведадо (п.п. vedado от исп. Значи забранено, защото испанското правителство създава указ, забраняващ създаването на пътища към плажа в тази обаст).
Plaza de la Revolucion – Площадът на Революцията и паметникът на Хосе Марти /Кубинският апостол на свободата/ (112 м.) – най-високата сграда в Куба. Масово се дава като мъст в повечето програми, но реално на него няма нищо кой знае колко впечатляващо. Там обикновено Кастро е произнасял дълги 4-5 часови речи.

На сградите са изобразени лица на Революцията – Фидел Катро, Че Гевара, Камило Сиенфуегос.

Fusterlandia – Фустерландия – кварталът е като истинска детска мечта. Пълен е с цветни къщи, мозайки и рисунки. Всичко е дело на Хосе Фустер, чиято е прословутата фраза „Аз съм човек на морето“. Той се вдъхновява от изкуството на Гауди в Барселона и на Бранкузи в Румъния.

Мозайките са с ярки цветове на русалки, риби, палми, петли, сантеристки божества.

Хотел Национал де Куба

Къде да хапнете и пийнете в Хавана?

Jesus Maria 20 – приятно местенце с хубав вайб и красив rooftop.

El del frente – чудесно място за коктейли и хапване, отново с rooftop.

Il Rustico – не лоша пица и бързи храни.

La concordia – бар с коктейли и тапас, отново има тераса.

La Guarida – много мъст местенце, едно от най-известните в Хавана. Предлага ястия и коктейли, сградата е чудесна за снимки, а гледката от rooftop-а е зашеметяваща. Категорично трябва да се посети.

La Floridita – Това е един от най-известните барове в града и любимо място на Хемингуей, който е прекарвал почти целия си ден в него.

Типична храна и напитки в Куба

Традиционната кубинска храна се нарича comida criolla. Алфата и бетата на кубинската кухня е ориз и боб /конгри/ с печено или пържено пиле или пък със свинско.
Бананите за готвене /платано/ или кореноплодните зеленчуци като юка, бониато /сладък картоф/ се използват като гарнитура, която прилича на нашия чипс.
Най-големият специалитет в Куба е омара-лангоста. Опашната му част която се консумира се предлага печен – цял, на късове, пълнен с кашкавал и шунка /марипоса/. Достъпен е предимно в частните ресторанти.
Още една известна манджа е ропа виеха/стара дреха/. Прави се от говеждо месо /много рядко от агнешко/ Нарича се така, защото телешкото бон филе се нарязва на ивици, добавят се телешки бульон, доматен сок, чушки, лук кимион, чесън и други. В крайния вид ястието прилича на стара дреха, но е вкусно Поднася се с ориз и/или боб или пържен банан.
При десертите преобладават пастелес /бутер сладкиши/ пандишпани и тестени сладки от гуаяба.
Типичен сладкиш е и кесо кон гуябя- кашкавал със сладко от гуаяба.
Тарталети – тестена подложка с пълнеж от гуаяба, банан или кокос.

И още:

По улиците се продават познатите в Испания чурос- пържени тестени сладки поднесени с сладко от шоколад или карамел. Също така може да опитата от техния крем карамел- флан.
Популярен сладкиш е и torrejas- нещо като нашите пържени филийки. В случая те са напоени със сладък сос.
Бутер сладкиши с мармалад от гуаяба.
Сладоледът е нещо като национална религия в Куба. Най-известната държавна верига на сладолед е Копелия, която може да бъде намерена във всеки голям град.
Ахиако за дълголетие – Не може да има нищо по-кубинско от ахиако – супата, която според местните гарантира дълголетие и здраве. В ахиако има всичко. Различни видове месо, зеленчуци, плодове, царевица и подправки. Някога кубинците са я приготвяли тайно в големи глинени съдове, като използвали месо от дивеч (популярен е бил дори местният плъх jutía или дървесен плъх), кореноплодни зеленчуци като юка и тиква, както и сладките чушки, от които идва името на ястието.
Печено cochinillo asado – празник за небцето – прасенце на шиш, процесът по приготвянето му понякога отнема до 7 часа.
Мохито и замразено дайкири по Ърнест Хемингуей – В светата троица на кубинските коктейли мохитото е най-популярният. Почти всеки достоен кубински барман знае как да забърка добро мохито, като смеси бял ром (за предпочитане Havana Club), захар, сок от лайм, сода и hierba buena (цитрусов вид кубинска мента).
Guarapo е сладък сок от захарна тръстика
Mamey e голям плод с твърда черупка и сладко червено месо, подобно на авокадото. Рядко се консумира суров, обикновено се сервира в батидос (млечни шейкове) или се използва за овкусяване на сладолед.