Северният вятър от Александрия Уоруик – Любовта като нечакан и неискан гостенин.
Това е от онези бавни роментъзита, които се опитват да те потопят максимално дълбоко в сюжета и да ти позволят да съпреживяваш всичко с главните герои.
Няма да ви лъжа, аз съм динамична и нетърпелива личност и именно това нещо малко ме подразни в книгата. С две думи съм от онези чудовища, които понякога четат последната страница на някой роман, преди още да са го започнали.
Ако все пак сте от другата (нормалната) порода читатели, то постепенното запознанство с персонажите и Мъртвите земи, ще ви хареса.
Историята е за богове, наранени сърца и души, копнеещи да преодолеят тежко бреме от миналото, въпреки че това изглежда крайно безнадеждно.
Ето и малко по-подробно какво може да очаквате (НЯМА СПОЙЛЕРИ):
Рен познава страданието. Животът в Сивите земи я е научил, че всеки ден е постоянна борба с вечната зима и ужасите, които нахлуват от Земите на мъртвите. Но дори сред леда човек може да намери мъничко топлина и Рен е готова да се вкопчи във всеки шанс да бъде щастлива.
До деня, в който небето предсказва трагедия. Северният вятър, бог на мрака и смъртта, е дошъл да си избере нова съпруга… Някоя от жените на Сивите земи ще бъде отведена в мрачната му крепост, за да не види никога повече света на живите.
Този път избраницата му е Елора – сестрата на Рен. Нежно създание, чиято красота бавно ще изтлее в замъка на Ледения крал. Освен ако някой не заеме мястото ѝ.
Рен.
За разлика от всички преди нея, тя няма да приеме съдбата си безропотно и няма да се пречупи. Ще се бори и ще покаже на всички, че не е играчка в ръцете на жесток бог.
А в леденото сърце може да се крие мъничко топлина. Достатъчна, за да даде начало на пролетта.
В крайна сметка книгата не е лоша, но категорично не влиза в графа „четиво, което ще препоръчам първо на приятел“.
Книгата е ненатоварваща, авторката пише леко и страниците се четат бързо.
За роментъзи феновете, решили да я „папкат лакомо“ ще пожелая „Бон апети“.
Фенове сте на този жанр? Задължително трябва да хвърлите едно око на ревюто ми „Сборището“ от Харпър Л. Уудс – dark фентъзи за магия, вещици и тайни.
