„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров. Колкото и думите да кажа, все ще са малко. Може би затова избрах да не пиша ревю за тази книга, а просто да ви оставя няколко цитата.
Има книги, които не се четат – те се преживяват
„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров е именно такава – разтваряш кориците и в миг чуваш ехото на снайперистки изстрел, стъпките на дете сред развалини, плача на жена, която не плаче за себе си. В сърцето на обсадено Сараево, на границата между човешкото и нечовешкото, пламва една любов – неподвластна на омраза, време и религии.
Това е роман за войната, но още повече – за надеждата. За хората, които остават хора. За онзи миг тишина между две бомби, в който едно сърце се престрашава да заобича.
Избрах тези цитати, защото вярвам, че думите на Бърдаров са длето в сърцето – оформят болката, извайват смисъла и ни връщат човечността. Няма как да излезеш същия от тази книга. И не трябва.
„Аз още броя дните“ цитати
“ Айда никога нямаше да забрави оная миловидна баба със забрадка, която стоеше до нея, кръстеше се, гледаше небето и плачеше. Сълзите се стичаха забързани по двете страни на набръчканото ѝ пребледняло в лице: беше лицето на войната.“
***
“ Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на хиляди е просто статистика.“
***
“ Колко малко и колко много са 10 години от един човешки живот. Между двата свята имаше море от човешка кръв.“
***
“ Книгите бяха другият свят, истинският свят, не е измислен като този, в който ѝ се налагаше да живее. Светът, в който имаше морал, чест, доблест, рицари, истинска любов истинска смърт. А тук всичко бе фалшиво, измислено, купено и продадено. Не и любовта им обаче. Тяхната любов нямаше да я купят.“
***
“ Нямаха пари – имаха мечти. Тогава дори не подозираха, че това ще е най-хубавото им време.“
***
“ Такава е човешката природа – кървава. В нея се борят две еднакви половини – тъмна и светла. Зависи кой механизъм ще бъде задвижен.“
***
“ Даде си сметка, че истинското щастие и се крие в тихото и еднообразно ежедневие, в което сякаш нищо не се случва.“
***
“Бях, брат, бях щастлив.
… Понякога смях, понякога сълзи. Нищо особено, нали? И все пак, прибираш се и някой те чака. Някой бърза с хлопане на чехлите да ти отвори. Да те прегърне, да те изслуша, да смъкне от теб цялото напрежение. Да попие влудяващия те страх от безсмислието. Да се гушне в теб и да ти каже, че има нужда от теб. Господи, нищо не може да се сравни с това!”
***
“Къщите наистина са като хората: угасват в тиха самота, ако няма кой да ги сгрее с присъствието си.”
***
“Давор я обичаше така, както се обича само веднъж в живота. Истински и без остатък. Без сметки и ресто. Така, както си заслужава да се обича.”
Ако искате да прочетете цитати от съвременни български книги, може да погледнете тези, които са ми направили най-силно впечатление във „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Няма как да побереш тази книга в цитати. Нито в едно ревю. „Аз още броя дните“ не е просто роман – тя е вик, молитва и любовно писмо до света, написано със сълзи, кръв и надежда. Това е история, която не можеш да оставиш на лавицата – тя остава в теб.
А кои думи се врязаха най-дълбоко в теб?
