„Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман, е роман, който няма как да не ви бележи завинаги и да не остане в дълбоките кътчета на сърцето.
История, която няма да забравите
Има книги, които са приятни за четене – минавате набързо покрай страниците и продължавате напред. Има книги, които обаче ви удрят като мокър парцал и свиват сърчицето ви. Такива, за които си казвате „само още една страница и спирам за днес“, а в следващия миг осъзнавате, че е 3 през нощта, а вие настръхнали затваряте задната корица.
Е, „Човек на има Уве“ е от вторите, от онези, за които думите винаги са малко и недостатъчни. От онези книги, които ви карат да се замислите над живота си, ценностите си и да се опитате да се промените за по-добро. От онези, които изкарват битието ви от удобния коловоз и преобръщат възприятията ви.
„Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.“
Кой е Уве?
Уве е 59-годишен мъж. Мрачен, саркастичен, рязък, принципен до болка. Светът за него се дели на „преди“ и „след“ Соня – съпругата, която е загубил. Оттогава животът няма смисъл. Уве е решил да я последва – завинаги. Но точно когато мисли, че е останал сам, на вратата му почукват шумни съседи, две деца и една бременна жена… които неволно разместват всички парчета от неговата подредена самота.
Смях, сълзи и истински живот
Книгата учи колко голямо е човешкото сърце, колко болка може да понесе, но и колко двойно повече любов е способно да даде. Смях се, плаках и просто не исках да казвам „сбогом“ на това пленило душата и мислите ми старче.
Фредрик Бакман е сред любимите ми автори. Успява бързо да скъси дистанцията с читателя и да загнезди историята в мислите му, карайки го да съпреживее всичко с героите му. Чувствах тази книга по-лична, по-близка, по-първична и животрептуща.
Е, ако някога е имало творба, която сте завършили и просто сте искали да изтриете всичко прочетено от съзнанието си, просто за да може да я препрочетете отново и да изживеете същата чиста и силна емоция, то ви гарантирам, че „Човек на име Уве“ ще се превърне във втората такава. Ще ви хване силно за гушата и просто няма да ви пусне и след последната страница.
Любим цитат, който казва всичко
„Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място.
С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците й.
Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.“
Малко повече за автора – Фредрик Бакман
Фредрик Бакман е шведски писател, журналист и блогър, автор на световни бестселъри като „Баба праща поздрави и се извинява“, „Ние срещу всички“ и „Брит-Мари беше тук“. Съчетава дълбочина, хумор и хуманност по уникален начин, което го прави един от най-обичаните съвременни автори.
Ако това е първата ви среща с Бакман, гарантирам – няма да е последната.
Защо не прочетеш и ревюто ми за още една въздействаща история – „Невидимият живот на Ади Лару“.
Оценка: 5/5
Задължително четиво за всеки, който обича истински, човешки истории. Книгата е налична в сайта на издателство „Сиела“.
Коя е книгата, която сте завършили с въздишка и бихте препрочели отново? Споделете в коментарите – обичам да откривам нови заглавия, които докосват душата.
