„Прислужницата“ Фрида Макфадън е от онези книги, които или много ще харесаш, или пък ще се чудиш какво са видели хората в нея.
Това не е типичен криминален роман, ако имаме за пример творчеството на Агата Кристи или Дойл. Лекотата, с която се чете и неочакваната кулминация, могат да се отнесат към творбите на Чейс. Разбира се, не може да има аналог с ювелирното изпълнение на един от Кралете на трилъра. Все пак, макар и не така виртуозно, изпълнението сякаш следва неговата схема. (Бих дала пример с книга като „Сигурно се шегуваш“).
Сюжет:
Главният герой в романа е Мили – жена с тъмно минало, която сменя името си и си търси работа като домашна помощница, за да свърже двата края.
В един ден щастието й се усмихва и тя е поканена да работи за богатата Нина Уинчестър, която живее в луксозно имение, заедно със съпруга си и разглезеното си и доста странно момиченце.
Въпреки доброто първо впечатление, Нина се оказва кошмарен работодател. Сериозните й психически проблеми започват да взимат превес и да правят живота на Мили от мечтано бягство и ново начало в кошмар.
Какво се крие зад странното поведение на Нина? Каква зловеща тайна от миналото на Мили застрашава живота й и защо е лежала в затвора? Не на последно място – чий е трупът в мансардата на имението?
Заслужава ли си да се прочете?
Действието в книгата се развива лениво, въпреки многото случки, а идеята на авторката е да въведе читателя постепенно в сюжета и да може да създаде по-добра връзка между него и главната героиня. Главите са кратки, четат се на един дъх. Всъщност това е едно от онези пътни четива в моите очи и именно такова предназначение му намерих – запълване на полета между Мадрид и Канкун.
Плюсът е, че часовете във въздуха минаха неусетно, минусът – това не е роман, който по някакъв начин може да остави по-трайна следа в съзнанието. По-скоро мога да нарека творбата джънк литература, която изяждаш набързо, а след няколко часа гладът се завръща за нещо друго и по-интригуващо.
Сюжетът е любопитен, а кулминацията е неочаквана и интересна. Категорично това е и най-големият позитив на романа. Стилистиката не е особено богата на епитети, а историята, колкото и нова да звучи, сякаш е до болка позната в цялост. (Може би, защото в главата ми изплуваха спомени за сериали като „Подли камериерки“ или „Отчаяни съпруги“, а и книгата „Последната госпожа Периш“ на Лив Константин).
Именно затова за мен е истинска химера защо романът ще бъде екранизиран и е чак толкова нетърпеливо чакан от феновете.
Бележка:
Кастът обаче е наистина страхотен и именно така аз самата си визуализирах персонажите от книгата.
Заключение:
С две думи – чудесна книга за убиване на времето, но не и такава, която може да обогати читателите с нещо. Страхотно би задоволила библиофилския нагон на някой, който просто иска да се разсее.
Поглед към цялата поредица:
Поредицата вече е завършена и в книжарниците може да откриете и другите две части „Тайната на прислужницата“ и „Прислужницата вижда всичко“. Във втората книга може да очаквате подобен сюжет, но по-различна развръзка.
В третата книга сякаш авторката се опитва да се отдели от вече отъпканата пътека, влизайки в едно малко по-различно русло. Все пак Макфадън остава вярна на себе си, преплитайки някои от познатите похвати.
Ако първата книга ви е харесала, то не се колебайте да дадете шанс и на останалите две.
Поредицата се издава от издателство БАРД, където може да откриете и още книги от авторката.
Ако сте фенове на криминалетата, то задължително трябва да хвърлите един поглед към ревюто ми за книгата „Един по един“ на Крис Картър.
Звезди: 3/5
Коя е Фрида Макфадън
Авторката е родом от Ню Йорк и освен писател в жанр трилъри е и практикуващ лекар, специалист по мозъчни травми.
Завършила е медицина в Харвард, а първата си книга издава през 2013 година.
Романът й „Прислужницата“ е международен бестселър и официално бе потвърдено екранизирането му от Lionsgate. Очаква се лентата да види бял свят на 25 декември 2025 година, като кастът му е зашеметяващ от познати имена.
Във филма участие ще вземат Сидни Суини в ролята на Мили, Аманда Сейфрид в ролята на Нина. Красавецът Микеле Мороне, известен от филма „365 дни“ (друга екранизирана книга) е в ролята на Енцо.
А вие падате ли си по криминални романи? Допада ли ви стилът на Макфадън или гледате по-критично към творбите й?
